Гей ли е синът ми – един от честите въпроси в Google

Запитването на родителите в Google “Гей ли е синът ми?“ е 28 пъти по-често от това „Дали синът ми е гениален?“, сочи проучване на американския социолог Тристан  Бриджис, цитиран от fatherly.com. 
Интересът и запитванията за сексуалната ориентация на синовете са повече от 1000 на месец, много повече от интереса на родителите към ориентацията на момичетата.

Социологът, който проучва джендър идентичността и е съавтор на книгата: Exploring Masculinities: Identity, Inequality, Continuity and Change (Изучаване на мъжествеността – идентичност, неравенство, приемственост и промени), сам бил изненадан от резултата на своето проучване.

“Родителите се тревожат от някои прояви на децата, които подсказват сексуалната им ориентация и ги приемат като първи прояви на хомосексуалност. Определянето обаче съвсем  не е така просто“, твърди той.  

Има много подвеждащи белези, а някои общи критерии са само ориентиращи. Важна е индивидуалната оценка. Затова много общоприети „норми“ по-скоро могат да навредят, отколкото да помогнат на родителите и да им дадат отговор на въпроси, които ги тревожат.

Има обаче един безспорен признак на хомосексуалната ориентация на детето, предупреждават експертите. Това е, когато то само и открито заяви на родителите си: „Аз съм гей!“ 
В тази ситуация те често не могат да повярват на ушите си и продължават да ровят в социалните мрежи, за да търсят друг отговор и  различно обяснение.  

Така, когато социологът Тристан  Бриджис заедно с екип свои колеги започва да събира информация на тема “Гей ли е синът ми?“ установява, че повечето запитвания се въртят около мъжете, бащите, дядовците, а не са насочени толкова към жени, майки, лели и баби.

И запитванията в  Google „Той гей ли е?“ били много повече в сравнение с „Тя лесбийка ли е?“

Изводите от анализът сочат, че хората приемат стандартните признаци за мъжественост, на които според тях трябва да отговоря всяко момче и младеж.  Те много по-лесно биват възприемани и определяни от околните  като хомосексуални, в сравнение с жените. Докато много представителки на слабия пол могат да запазят своята хетероксуална идентичност в тайна, въпреки че имат сексуални контакти с представителки на същия пол. Мъжът може да бъде възприет като гей или бисексуален само след един подобен опит,  дори самият той да не се определя като такъв.  

Според учените хората проявяват повече любопитство към мъжката сексуалност, затова  се налага тя да бъде проучена по-обстойно.
Резултатите от проучването в никакъв случай не доказват, че родителите, които силно се тревожат и се интересуват от сексуалната ориентация на детето, са хомофоби.

Мона Василева